Обичам дробовете ми
да са продрани.
Дори когато гледам патицата
с малките патета.
Реката. Плуват край брега.
В сянката на тополата.
Тя е като момиче.
Висока, с дълги крака.
Върти си задника на вятъра
като пачавра.
Жените са прекрасни.
Не са като цветя. Те са жени.
Жена. Човек.
С гърди, вагина и дупе
като череша.
Аз съм мъж.
С пенис, косми и недоразвит бицепс.
Силата ми е в ума. Тя е сила на душата.
Гърдите ми хриптят.
Паля цигара. Кашлица.
Силата е в душата.
© Жорж Корморанов Всички права запазени