20.11.2009 г., 21:09

* * *

805 0 1

И страст,

      и обич,

             и копнеж,

и ласка, и любов

в мене има необикновена.

За теб,

          за мен,

                        за всеки

от себе си ще дам.

За всеки гост в тази вселена.

И ако него не докосна с мойта жар,

с моя пламък,

с искрена искра, гореща,

то аз ще изгоря сама,

сама без теб,

сама

във нищото.

И някога в друга,

чужда гръд,

сломена от обиди,

                  болка,

                             клевета,

ще легна там

сама -

за да намеря път,

път през нищото,

но дори така ще бъда цяла -

непокътната

за миг поне,

поела по пътека,

през огнището

ще мина

и ще изгоря.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....