20.11.2009 г., 21:09

* * *

808 0 1

И страст,

      и обич,

             и копнеж,

и ласка, и любов

в мене има необикновена.

За теб,

          за мен,

                        за всеки

от себе си ще дам.

За всеки гост в тази вселена.

И ако него не докосна с мойта жар,

с моя пламък,

с искрена искра, гореща,

то аз ще изгоря сама,

сама без теб,

сама

във нищото.

И някога в друга,

чужда гръд,

сломена от обиди,

                  болка,

                             клевета,

ще легна там

сама -

за да намеря път,

път през нищото,

но дори така ще бъда цяла -

непокътната

за миг поне,

поела по пътека,

през огнището

ще мина

и ще изгоря.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...