Nov 20, 2009, 9:09 PM

* * *

  Poetry » Love
802 0 1

И страст,

      и обич,

             и копнеж,

и ласка, и любов

в мене има необикновена.

За теб,

          за мен,

                        за всеки

от себе си ще дам.

За всеки гост в тази вселена.

И ако него не докосна с мойта жар,

с моя пламък,

с искрена искра, гореща,

то аз ще изгоря сама,

сама без теб,

сама

във нищото.

И някога в друга,

чужда гръд,

сломена от обиди,

                  болка,

                             клевета,

ще легна там

сама -

за да намеря път,

път през нищото,

но дори така ще бъда цяла -

непокътната

за миг поне,

поела по пътека,

през огнището

ще мина

и ще изгоря.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...