* * *

18.10.2009 г., 7:14 ч.

Поезия

426 0 1

Съзнанието ми се замрежва

и душата ми прелива от

теб, чувство неизбежно,

в тялото ми се свило.

За твоята прегръдка сладка

кожата ми потреперва

и устните ми твоите търсят,

насън пресъхнали се будят.

Бяла сянка - твоят дъх,

след нея тръгвам и във

мрака през призрачни тела

без път вървя, вървя...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Gabi89 (Ирена Чинтова Спасова)

2009-11-11T19:18:19+02:00

Хубаво стихотворение.