* * *

Oct 18, 2009, 7:14 AM

Poetry

469 0 1

Съзнанието ми се замрежва
и душата ми прелива от
теб, чувство неизбежно,
в тялото ми се свило.
За твоята прегръдка сладка
кожата ми потреперва
и устните ми твоите търсят,
насън пресъхнали се будят.
Бяла сянка - твоят дъх,
след нея тръгвам и във
мрака през призрачни тела
без път вървя, вървя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works