...

Ръцете скръстени в защита.

Враждебно съскащи уста,

неизслушващо-сърдита,

от рани зейва пропастта.

Душевни клади, изгорели.

Лилаво-жълти ударености.

Снимки с време избледнели

от феромонни отдадености.

Смърди и щипе в сърцата,

облива с нерви, и дере.

Изкупни жертви са децата,

тепърва ще го разберем.

Безкръвно мислещи живеем,

вглъбени в себе си изцяло.

Дано не късно проумеем,

човек, човек е с дух и тяло.

Снагите пищно-напращели.

Мумифицирани душите.

Живи вън, вътре - умрели.

Света с делата си рушиме.

Човек, объркал правилата,

в същността си - безпардонен,

цели облаги, а в отплата,

сред лукс и вещи, е бездомен.