28.06.2017 г., 9:07 ч.

... 

  Поезия » Гражданска
423 1 0

Ръцете скръстени в защита.

Враждебно съскащи уста,

неизслушващо-сърдита,

от рани зейва пропастта.

 

Душевни клади, изгорели.

Лилаво-жълти ударености.

Снимки с време избледнели

от феромонни отдадености.

 

Смърди и щипе в сърцата,

облива с нерви, и дере.

Изкупни жертви са децата,

тепърва ще го разберем.

 

Безкръвно мислещи живеем,

вглъбени в себе си изцяло.

Дано не късно проумеем,

човек, човек е с дух и тяло.

 

Снагите пищно-напращели.

Мумифицирани душите.

Живи вън, вътре - умрели.

Света с делата си рушиме.

 

Човек, объркал правилата,

в същността си - безпардонен,

цели облаги, а в отплата,

сред лукс и вещи, е бездомен.

 

 

© Мария Божкова Всички права запазени

"Боже, колко мъка има по този свят, Боже ..."

Ми, как да съм МаЖор-на ? Една новинарска емисия, душата ми не може да понесе ...

28.06.2017 год.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??