Jun 28, 2017, 9:07 AM

...

  Poetry » Civic
696 1 0

Ръцете скръстени в защита.

Враждебно съскащи уста,

неизслушващо-сърдита,

от рани зейва пропастта.

 

Душевни клади, изгорели.

Лилаво-жълти ударености.

Снимки с време избледнели

от феромонни отдадености.

 

Смърди и щипе в сърцата,

облива с нерви, и дере.

Изкупни жертви са децата,

тепърва ще го разберем.

 

Безкръвно мислещи живеем,

вглъбени в себе си изцяло.

Дано не късно проумеем,

човек, човек е с дух и тяло.

 

Снагите пищно-напращели.

Мумифицирани душите.

Живи вън, вътре - умрели.

Света с делата си рушиме.

 

Човек, объркал правилата,

в същността си - безпардонен,

цели облаги, а в отплата,

сред лукс и вещи, е бездомен.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Божкова All rights reserved.

"Боже, колко мъка има по този свят, Боже ..."

Ми, как да съм МаЖор-на ? Една новинарска емисия, душата ми не може да понесе ...

28.06.2017 год.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...