26.05.2022 г., 19:22 ч.  

*** 

  Поезия
517 11 20

Ти си, спираща пулса, любов,

ти си, спиращо времето,

бедствие.

Ти си свят – по-вълнуващ и нов,

аз без теб съм най-бедна

сред бедните.

През шумà и след вечния студ

исках обич и просто повиках я.

В този свят – незавършен и луд,

аз без тебе съм нищо.
И никоя.
Не разбирам какво е тъга

и забравих какво е

на ниското.

Гледаш в мене и тук, и сега

ти си всичко,

което съм искала.

Ако утре животът е друг –

по-объркан, по-скучен, безличен,

припомни ми, че някога тук

съм научила как да обичам.

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??