May 26, 2022, 7:22 PM  

*** 

  Poetry
518 11 20

Ти си, спираща пулса, любов,

ти си, спиращо времето,

бедствие.

Ти си свят – по-вълнуващ и нов,

аз без теб съм най-бедна

сред бедните.

През шумà и след вечния студ

исках обич и просто повиках я.

В този свят – незавършен и луд,

аз без тебе съм нищо.
И никоя.
Не разбирам какво е тъга

и забравих какво е

на ниското.

Гледаш в мене и тук, и сега

ти си всичко,

което съм искала.

Ако утре животът е друг –

по-объркан, по-скучен, безличен,

припомни ми, че някога тук

съм научила как да обичам.

 

 

© Деница Гарелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??