***
Ти си, спираща пулса, любов,
ти си, спиращо времето,
бедствие.
Ти си свят – по-вълнуващ и нов,
аз без теб съм най-бедна
сред бедните.
През шумà и след вечния студ
исках обич и просто повиках я.
В този свят – незавършен и луд,
аз без тебе съм нищо.
И никоя.
Не разбирам какво е тъга
и забравих какво е
на ниското.
Гледаш в мене и тук, и сега
ти си всичко,
което съм искала.
Ако утре животът е друг –
по-объркан, по-скучен, безличен,
припомни ми, че някога тук
съм научила как да обичам.
© Деница Гарелова All rights reserved.
Благодаря!
