21.11.2007 г., 20:03 ч.

:( 

  Поезия » Любовна
669 0 6

1. Стоиш пред мен, а си толкова далече!

Гледам те и мисля как нищо няма смисъл вече!

2. Да, онази нощ ме прелъсти, отдадох ти сърцето и душата!

Сякаш хиляди звезди над мене светят в тъмнината!

3. Не мислех аз за нищо, оставих да ме водиш ти!

Дори да беше скришно, до теб будувах до зори!

4. Оттогава нещо с мен се случи, станах половин човек!

И си мислех дали ще се получи и се съсипвах ден след ден!

5. А на теб ти беше все едно, бях поредната ти бройка!

Дали за зло или добро, превърна ме във влюбена девойка!

6. Сега си с нея, дано ти е добре, не мога да направя нищо отстрани!

И знам, че нищо няма да те спре, а мен ще продължи да ме боли!

7. И всичко свършва, остава само мисълта...

Сега в болка всичко се превръща, когато си сам, когато си отиде любовта!

 

© Мариета Байкушева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса много истински стих и много близо до едно мое доскорошно полжение 6+
  • Ей,супер браво. . .Много е добро,според мен . . .Поздравчета
  • Остави го, не си струва!
    Намери си някой, който те заслужава!
    Поздрави
  • Желая слънце в тъжната ти душа.
    Късмет и обич от мен.
  • Добре дошла и не тъжи.Истинската любов никога не си отива...Ако си е отишла или е просто сянката или не е била истинската.Поздрав и пиши още...
  • Добре ни дошла, Мириета!
    Много истински стих, браво миличка!!!6+
Предложения
: ??:??