:(
1. Стоиш пред мен, а си толкова далече!
Гледам те и мисля как нищо няма смисъл вече!
2. Да, онази нощ ме прелъсти, отдадох ти сърцето и душата!
Сякаш хиляди звезди над мене светят в тъмнината!
3. Не мислех аз за нищо, оставих да ме водиш ти!
Дори да беше скришно, до теб будувах до зори!
4. Оттогава нещо с мен се случи, станах половин човек!
И си мислех дали ще се получи и се съсипвах ден след ден!
5. А на теб ти беше все едно, бях поредната ти бройка!
Дали за зло или добро, превърна ме във влюбена девойка!
6. Сега си с нея, дано ти е добре, не мога да направя нищо отстрани!
И знам, че нищо няма да те спре, а мен ще продължи да ме боли!
7. И всичко свършва, остава само мисълта...
Сега в болка всичко се превръща, когато си сам, когато си отиде любовта!
© Мариета Байкушева All rights reserved.
Много ми хареса много истински стих и много близо до едно мое доскорошно полжение 
