Седем месеца вече
не спя в твоите ръце.
Седем месеца вече
се гледам в чуждо огледало.
Седем месеца вече
залъгвам клетото сърце.
Седем месеца вече
чакам на гарата "минало".
Седем месеца вече
не успява прагът ми да пресече.
Седем месеца вече
не го допускам в своето легло.
Седем месеца вече...
Дали ще позволя да станат повече?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Атанасова Всички права запазени
!
Сега съм щастлива с моето настояще и бъдеще... Пожелавам същото и на вас!argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
