На нослето си отляво
има Нора две кафяви
бенчици една под друга.
Те танцуват сякаш буги,
щом се смее или мръщи –
всички им се радват вкъщи.
– Имаш даже по лицето
знак за мъдрост и просвета –
каза ведро кака Рая.
– Двоеточие това е.
Как пък само го измисли!
Нора книгата прелисти –
търси там употребени
двоеточия строени.
Рая бързо обяснява:
двоеточие поставяш,
щом нещата изброяваш,
нищичко да не забравяш!
Този знак не ще е бреме,
ако пишеш точно време
и при пряка реч, цитати,
за мащаби, резултати.
Двете точки без съмнение
знак са също за деление.
Нора книгите подрежда,
в огледалото поглежда.
А оттам с живец нестихнал
точки две ѝ се усмихват.
© Мария Димитрова Всички права запазени