29.11.2007 г., 20:05

* * *

808 0 6
Зима...
Злъчна...
Току-що родена...
Сълзите - скрепени от древна причина.
През сезоните в забрава препуснали...
Същите.
Различни.
Някога.
Забравили.
Искащи.
Есента премина...
Като линейка по булеварда пред нас.
Една звезда изстена...
Това можеше да съм аз.
Спомен разцъфва, за красива стара любов.
Оживява в картини, изпод черен, нощен покров.
Замъглени, празни, дълбоки очи.
Сапфирени сълзи...
Покапват.
Полека.
Дъх.
Жест.
Поглед.
Залез.
Замълчи!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Просто без думи... 6 е малко
  • Гледай сега... Едно време ми завиждаше за някой неща, аз ти завиждах за други, ама защо трябваше да почваш да пишеш поезия... Все още искам да съм по добрия в нещо
    А не мога да пиша проза като теб, че да ти го върна...
  • Благодаря ви искрено за коментарите на всички, не очаквах че ще се приеме добре. Просто все още ми е странно, че идеите ми се оформят във стихове. Малко като в космически кораб се чувствам.
  • Красиво...
    С обич.
  • Мълча! Май тишината е единственото,което мога да кажа...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...