Nov 29, 2007, 8:05 PM

* * *

  Poetry » Other
811 0 6
Зима...
Злъчна...
Току-що родена...
Сълзите - скрепени от древна причина.
През сезоните в забрава препуснали...
Същите.
Различни.
Някога.
Забравили.
Искащи.
Есента премина...
Като линейка по булеварда пред нас.
Една звезда изстена...
Това можеше да съм аз.
Спомен разцъфва, за красива стара любов.
Оживява в картини, изпод черен, нощен покров.
Замъглени, празни, дълбоки очи.
Сапфирени сълзи...
Покапват.
Полека.
Дъх.
Жест.
Поглед.
Залез.
Замълчи!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Просто без думи... 6 е малко
  • Гледай сега... Едно време ми завиждаше за някой неща, аз ти завиждах за други, ама защо трябваше да почваш да пишеш поезия... Все още искам да съм по добрия в нещо
    А не мога да пиша проза като теб, че да ти го върна...
  • Благодаря ви искрено за коментарите на всички, не очаквах че ще се приеме добре. Просто все още ми е странно, че идеите ми се оформят във стихове. Малко като в космически кораб се чувствам.
  • Красиво...
    С обич.
  • Мълча! Май тишината е единственото,което мога да кажа...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...