Nov 29, 2007, 8:05 PM

* * *

  Poetry » Other
810 0 6
Зима...
Злъчна...
Току-що родена...
Сълзите - скрепени от древна причина.
През сезоните в забрава препуснали...
Същите.
Различни.
Някога.
Забравили.
Искащи.
Есента премина...
Като линейка по булеварда пред нас.
Една звезда изстена...
Това можеше да съм аз.
Спомен разцъфва, за красива стара любов.
Оживява в картини, изпод черен, нощен покров.
Замъглени, празни, дълбоки очи.
Сапфирени сълзи...
Покапват.
Полека.
Дъх.
Жест.
Поглед.
Залез.
Замълчи!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Просто без думи... 6 е малко
  • Гледай сега... Едно време ми завиждаше за някой неща, аз ти завиждах за други, ама защо трябваше да почваш да пишеш поезия... Все още искам да съм по добрия в нещо
    А не мога да пиша проза като теб, че да ти го върна...
  • Благодаря ви искрено за коментарите на всички, не очаквах че ще се приеме добре. Просто все още ми е странно, че идеите ми се оформят във стихове. Малко като в космически кораб се чувствам.
  • Красиво...
    С обич.
  • Мълча! Май тишината е единственото,което мога да кажа...

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...