* * *
Злъчна...
Току-що родена...
Сълзите - скрепени от древна причина.
През сезоните в забрава препуснали...
Същите.
Различни.
Някога.
Забравили.
Искащи.
Есента премина...
Като линейка по булеварда пред нас.
Една звезда изстена...
Това можеше да съм аз.
Спомен разцъфва, за красива стара любов.
Оживява в картини, изпод черен, нощен покров.
Замъглени, празни, дълбоки очи.
Сапфирени сълзи...
Покапват.
Полека.
Дъх.
Жест.
Поглед.
Залез.
Замълчи!!!
© Светослав Николов All rights reserved.
