6.06.2008 г., 17:24

* * *

744 0 6

 

Ако сърцето ми на две разсечено

потърси нечий искрен зов,

ти знай, че то, на теб обречено,

ще търси твоята любов.

 

Ако душата ми на кръст разпъната,

потърси прошка със смирение,

тя чиста и макар прокълната

ще търси твоето спасение.

 

Ако очите ми пресъхнали

потърсят нечий силует,

във празни улици замръкнали

ще гледат, за да видят теб.

 

Ако ръцете ми в молитва сключени

със твоите ръце се слеят,

завинаги във теб заключена

и мъртва даже ще живея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...