24.01.2013 г., 9:35 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
458 0 0

очите ми те галят с надеждата за нещо повече,

думите ми пак достигат някъде, където 

се страхуваш да се впуснеш...

аз отивам твърде далече,

ти се стремиш винаги надалече,

а пък истината винаги е някъде 

край нас, само че, бягайки

от всичко, пак избягахме

и от нея

© Мария Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??