* * *
* * *
Леден хлад и самота.
Меден звън и сняг.
Усет. Глухота.
Усет. Безпосочен бяг.
Мрачно е. И лятото,
и есента ни златна,
напомнят осъзнатото
от зима еднократна.
Споменът е твърде къс,
спомен, без мечти,
задушен е в шепа пръст
и покълнал е. Почти.
Ти дишаш нежно.
Чувствам поривите нови.
И нека в утро снежно
с теб да се заровим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Християн Всички права запазени
