Леден хлад и самота.
Меден звън и сняг.
Усет. Глухота.
Усет. Безпосочен бяг.
Мрачно е. И лятото,
и есента ни златна,
напомнят осъзнатото
от зима еднократна.
Споменът е твърде къс,
спомен, без мечти,
задушен е в шепа пръст
и покълнал е. Почти.
Ти дишаш нежно.
Чувствам поривите нови.
И нека в утро снежно
с теб да се заровим!
© Християн All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
