Jan 21, 2008, 9:05 PM

* * * 

  Poetry » Love
532 0 4
* * *

 

Леден хлад и самота.

Меден звън и сняг.

Усет. Глухота.

Усет. Безпосочен бяг.

Мрачно е. И лятото,

и есента ни златна,

напомнят осъзнатото

от зима еднократна.

Споменът е твърде къс,

спомен, без мечти,

задушен е в шепа пръст

и покълнал е. Почти.

Ти дишаш нежно.

Чувствам поривите нови.

И нека в утро снежно

с теб да се заровим!

© Християн All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??