21.05.2010 г., 23:24

* * *

612 0 1

Ти погуби съня ми,

отне ми душата

 

и когато понечих да скоча в небесата

ти прекърши ми крилата.

 

Искам аз на теб да отмъстя,

че проби дупка в моето

                                       сърце,

искам да те видя как плачеш

                                        на колене

и на теб не искам да простя.

 

Ала в моето сърце

има нещо жилаво, негнило

 

и всяка нощ и всеки ден

то за теб мисли, мило!

 

Но въпреки това черна веч е

                                        моята душа,

ненавижда те тя.

 

Ти съсипа нейните мечти,

не допусна свободна тя да полети.

 

Искам да видя разкаянието

в твоите очи

тъй красиви, но измамни.

 

Дали твоята любов към мен,

дали,

питам аз, била е

тъй чиста и неосквернена,

както аз обожавах те?

 

И повярвай,

Ти си ТАЗИ,

която изгори моята душа

и тя не ще допусне

да ти

простя.

 

Но има нещо друго,

затрито в дебри

неизвестни,

нещо, което

не ще позволи да те нараня...

 

Някаква обич странна,

нереална,

която в миг затрива

черната ми мисъл - непримирима

рожба на ума забулен

и сърцето окървено.

 

Като антитяло влезе

в бой с моята душа.

 

Не мога с тия две чувства

странни да се помиря.

 

Жестока, кървава, славна

битка води се в мен и до сега.

 

И двете чувства, хванали

се здраво за гърла.

 

Но сякаш вече не издържам

таз битка - титанична.

 

И не мога да разбера,

мразя или обичам те аз сега.

 

А може би не трябва да

слушам духа си - волен

и да чуя трябва нещо друго

по-силно, нещо по-човешко.

 

Усещам удари горещи...

това е моето сърце!

В ума ми бият и не са зловещи.

 

И туй сърце към мене се обръща,

не крещи, нежничко шепти.

 

Цитира поговорка стара:

"Човешко е да се греши".

А после тихичко добавя:

"Пък човечно е да се

                                     прости".

 

Тогава тихичко проронва се сълза,

по-чиста

                  и

                       от бялата роса,

идваща от моята душа.

Мие кървавата рана

 

и запазва белега

                              на младостта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марио Развигоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наличие на количество за сметка на качеството. Обратното е по-добрият вариант...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...