May 21, 2010, 11:24 PM

* * *

611 0 1

Ти погуби съня ми,

отне ми душата

 

и когато понечих да скоча в небесата

ти прекърши ми крилата.

 

Искам аз на теб да отмъстя,

че проби дупка в моето

                                       сърце,

искам да те видя как плачеш

                                        на колене

и на теб не искам да простя.

 

Ала в моето сърце

има нещо жилаво, негнило

 

и всяка нощ и всеки ден

то за теб мисли, мило!

 

Но въпреки това черна веч е

                                        моята душа,

ненавижда те тя.

 

Ти съсипа нейните мечти,

не допусна свободна тя да полети.

 

Искам да видя разкаянието

в твоите очи

тъй красиви, но измамни.

 

Дали твоята любов към мен,

дали,

питам аз, била е

тъй чиста и неосквернена,

както аз обожавах те?

 

И повярвай,

Ти си ТАЗИ,

която изгори моята душа

и тя не ще допусне

да ти

простя.

 

Но има нещо друго,

затрито в дебри

неизвестни,

нещо, което

не ще позволи да те нараня...

 

Някаква обич странна,

нереална,

която в миг затрива

черната ми мисъл - непримирима

рожба на ума забулен

и сърцето окървено.

 

Като антитяло влезе

в бой с моята душа.

 

Не мога с тия две чувства

странни да се помиря.

 

Жестока, кървава, славна

битка води се в мен и до сега.

 

И двете чувства, хванали

се здраво за гърла.

 

Но сякаш вече не издържам

таз битка - титанична.

 

И не мога да разбера,

мразя или обичам те аз сега.

 

А може би не трябва да

слушам духа си - волен

и да чуя трябва нещо друго

по-силно, нещо по-човешко.

 

Усещам удари горещи...

това е моето сърце!

В ума ми бият и не са зловещи.

 

И туй сърце към мене се обръща,

не крещи, нежничко шепти.

 

Цитира поговорка стара:

"Човешко е да се греши".

А после тихичко добавя:

"Пък човечно е да се

                                     прости".

 

Тогава тихичко проронва се сълза,

по-чиста

                  и

                       от бялата роса,

идваща от моята душа.

Мие кървавата рана

 

и запазва белега

                              на младостта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марио Развигоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наличие на количество за сметка на качеството. Обратното е по-добрият вариант...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...