Навръх пълнолуние,
между сън и реалност
на върха на небето
по ръба на света
с върховете на пръстите си
по върховете на сетивата си
ние с теб се целуваме...
Луната тръпне над нас
и въздиша.
Аз се оглеждам в очите ти –
аз съм лунно дете
и съм шедьовър.
© Миглена Цветкова Всички права запазени