* * *
Ще се събудя
малко след седем.
Ще отворя прозореца
на крепостта
и
ще полетя надолу.
Лудост по камъните
ще развее роклята ми,
бялата.
Ти по навик
ще дойдеш в 10 и 15,
ще спреш под терасата,
ще набереш
номера на мобилния ми
и когато не вдигна,
ще вдигнеш очи
към мушкатото –
цъфна снощи,
капе цвят по паважа –
кап-чук червено,
кап-чук тръпчиво,
кап-чук…
Белее скалата в одеждите ми,
кървава,
не оставих писмо –
за любов ли е,
без любов ли
от дългото чакане е навярно…
до живот.
Мушкатото клюма в съня си,
топля постеля,
преди
скалата
пременена
да онемее…
Утре рано
лудост по камъните.
Защото
ти ще пристигнеш
едва 15 минути след десет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Добрева Всички права запазени
