* * *
Ще се събудя
малко след седем.
Ще отворя прозореца
на крепостта
и
ще полетя надолу.
Лудост по камъните
ще развее роклята ми,
бялата.
Ти по навик
ще дойдеш в 10 и 15,
ще спреш под терасата,
ще набереш
номера на мобилния ми
и когато не вдигна,
ще вдигнеш очи
към мушкатото –
цъфна снощи,
капе цвят по паважа –
кап-чук червено,
кап-чук тръпчиво,
кап-чук…
Белее скалата в одеждите ми,
кървава,
не оставих писмо –
за любов ли е,
без любов ли
от дългото чакане е навярно…
до живот.
Мушкатото клюма в съня си,
топля постеля,
преди
скалата
пременена
да онемее…
Утре рано
лудост по камъните.
Защото
ти ще пристигнеш
едва 15 минути след десет.
© Мери Добрева All rights reserved.
