toxin (Таня Донова)
357 4101
9.11.2016 г., 21:52 ч.

*** 

  Поезия » Любовна
848 2 14

 

Боли те теб. Физически боли те.

А мене – не. Виж, нищичко ми няма.

Отнякъде във въздуха разлитат се

снежинки черни. Доближават. Врани,

 

открили слабо място във сърцето ми,

и стрелват се отгоре с плътен грак.

Поне да закълват, та болка да усетя.

Но не. Крилата им от задушаващ мрак

 

разреждат въздуха в дробòвете,

вгорчават го. Не ми е сладко да го дишам.

Превръщат вкусни хапки във отрова.

И не кълват, но някак ми бодат очите.

 

Във видимия свят съм, а ме няма, няма.

Стопявам се в нелепото безсилие.

Горчат и мислите. И уж избягвам ги,

но те сгъстяват се, мъртвешко-сиви.

 

Дай ми болката си! Умолявам те!

Повярвай, колко много ми е нужно

физически да ме боли, та да не страдам!

Сърдечната – за тебе – ме погубва!

 

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??