***
Боли те теб. Физически боли те.
А мене – не. Виж, нищичко ми няма.
Отнякъде във въздуха разлитат се
снежинки черни. Доближават. Врани,
открили слабо място във сърцето ми,
и стрелват се отгоре с плътен грак.
Поне да закълват, та болка да усетя.
Но не. Крилата им от задушаващ мрак
разреждат въздуха в дробòвете,
вгорчават го. Не ми е сладко да го дишам.
Превръщат вкусни хапки във отрова.
И не кълват, но някак ми бодат очите.
Във видимия свят съм, а ме няма, няма.
Стопявам се в нелепото безсилие.
Горчат и мислите. И уж избягвам ги,
но те сгъстяват се, мъртвешко-сиви.
Дай ми болката си! Умолявам те!
Повярвай, колко много ми е нужно
физически да ме боли, та да не страдам!
Сърдечната – за тебе – ме погубва!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
