Няма да спре засенчването
на всеки проблясък в ума,
защото,примирен с провалянето му,
живееш тактично в света.
Никой няма да се досети
какво премълчаваш
и от какво боли те.
Завинаги сам си оставаш,
завинаги скрит във мечтите си.
Но гори по очите ми истината,
трудно е взаимство без разбиране...
да се блъскат думите ти в празно огледало,
да не споделяш с любовта страданието.
Страхът ми вече се осъществи,
провали ме собствената ми борба.
Спечелих, но с каква цена?!
Вярна на себе си или във вашта лъжа...
Няма да изпусна стон,
до последно ще преглъщам,
защото само подигравка на съдбата
е изписана по невежите лица,
зад които аз не спрях да се обръщам...
© Полина димова Всички права запазени