Jan 23, 2014, 7:05 PM

* * *

837 0 0

Няма да спре засенчването

на всеки проблясък в ума,

защото,примирен с провалянето му,

живееш тактично в света.

Никой няма да се досети

какво премълчаваш

и от какво боли те.

Завинаги сам си оставаш,

завинаги скрит във мечтите си.

Но гори по очите ми истината,

трудно е взаимство без разбиране...

да се блъскат думите ти в празно огледало,

да не споделяш с любовта страданието.

Страхът ми вече се осъществи,

провали ме собствената ми борба.

Спечелих, но с каква цена?!

Вярна на себе си или във вашта лъжа...

Няма да изпусна стон,

до последно ще преглъщам,

защото само подигравка на съдбата

е изписана по невежите лица,

зад които аз не спрях да се обръщам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...