17.04.2012 г., 9:24

8.3 минути*

694 0 2

 

 

 

             8.3 минути*

 

Това е Времето, което ни остава

ако внезапно Слънцето се пръсне-

дори за пъкъла ще съжалим тогава,

но вече ще е безвъзвратно късно!..

 

Без слънчевата гравитация Земята

ще полети с инстинкта си космичен

и ще се лута там из Необята

изгубена във хаоса първичен...

 

Това е Времето, което ни остава,

(а свикнахме да мислим за безкрайно!),

но всъщност: разума което осъзнава

е наше, а останалото си е тайна!..

 

А толкова е малко, че не стига

молитва само да прошепнем Богу-

минутите се нижат във верига

и няма даже време за тревога...

 

И ще останат пътища неизвървени,

и любов ще има недовършена,

и деца заченати, но неродени

преди минутите за майките да свършат...

 

... За първи път обаче на Земята

ще спрат войните и в умората

от тях, ще хвърлят знамената

и дори ще се прегръщат хората!..

 

...В космичен мрак и студ, несъвместими

с Живота,( който бързо ще загине)

Земята ще се вледени необратимо

и лавата й даже ще изстине...

 

Ще има: осем точка три- минути,

но в тях, единственият Разум във Вселената

безсилен ще е сам Живота да откупи

от Силите, които го заченаха!..

 

Дори и Бог не може да помогне,

а някъде от Зоната на Здрача

сълзи навярно ще пророни трогнат,

макар че боговете никога не плачат...

 

...Човечество наивно и суетно

за вечност и безсмъртие мечтаеш,

но Времето, което ти е сметнато

е само: за да осъзнаеш Краят!..

 

                                 д-р Коста Качев

                                                    

*8.3 минути е времето за което светлината

и топлината идват от Слънцето до Земята.

Ако Слънцето внезапно се пръсне, това ще

бъде времето, което ще остане да има живот

на Земята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....