6.11.2009 г., 23:28

* * *

702 0 1

 

 

 

 

                                                              Всички капки се превърнаха

                                                              в искри, подпалили

                                                              страдания.

                                                              Светлината се претапя.

                                                              Вятърът се губи от съмнения.

                                                              Слънцето притихва,

                                                              сгушено до буря.

                                                              Сбогуване,

                                                              сбогуване,

                                                              сбогуване

                                                              с неистини,

                                                              от залезът

                                                              мечти.

                                                             

                                                          

                                                           

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Ганев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...