* * *
Всички капки се превърнаха
в искри, подпалили
страдания.
Светлината се претапя.
Вятърът се губи от съмнения.
Слънцето притихва,
сгушено до буря.
Сбогуване,
сбогуване,
сбогуване
с неистини,
от залезът
мечти.
© Атанас Ганев All rights reserved.
Всички капки се превърнаха
в искри, подпалили
страдания.
Светлината се претапя.
Вятърът се губи от съмнения.
Слънцето притихва,
сгушено до буря.
Сбогуване,
сбогуване,
сбогуване
с неистини,
от залезът
мечти.
© Атанас Ганев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...