13.05.2019 г., 7:25

***

680 0 1

Влюбих се в мъж със сини очи.
Той беше поет, а аз ученичка.
С красиви слова успя да плени
душата ми детска, наивна и чиста.

 

Влюбих се силно. До болка. До смърт.
Той беше деня и нощта в света ми.
С принца от мрака поехме на път
без план, уговорки и лъскави сватби.

 

Бяхме си двама. И се крепяхме.
Заедно правихме всички неща.
Плачехме. Падахме. После се смяхме.
Живеехме лудо – тук и сега.

 

Нашата чиста, невинна любов
няма как да умре, щом кажем и сбогом.
Бяхме щастливи в този живот,
и в другите, зная, ще бъдем отново.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nobody Nobody Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре е.
    Но се оказва, че любовта заразява - кого с болест, кого с поетични изблици. Лошо няма - хубаво е.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...