1.05.2022 г., 17:54

***

794 4 6

Това, което ни сближава.

Това, което ни дели.

Това, което ни спасява.

Това, което ни боли.

 

Това, което ни усмихва.

Това, което ни гневи...

Това, което в нас притихва,

докоснем ли се със души.

 

Това, което ще се случи.

Това, което е зад нас.

Това, което ще научим,

ако говорим, но без глас...

 

Хвани ръката ми и вярвай!

Бъди приятел и любим.

Какво ли повече ни трябва,

освен със теб да помълчим?

 

Павлина Соколова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...