8.07.2021 г., 9:56  

Косата - назад!

504 3 13

Засричах си живота отначало,

огледах всяка буквица и ред.

С наивитет,  отдадена изцяло,

преполових финалния куплет.

 

Уж бодри малки букви се строиха,

но главните пропуснала съм май.

Неверни точки се засуетиха

на фразите ми да поставят край.

 

Пресякох радостта им подранила.

Ще сричам, докато усещам дъх.

Косата още не е подравнила

мечтата ми по мамещия връх.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...