Засричах си живота отначало,
огледах всяка буквица и ред.
С наивитет, отдадена изцяло,
преполових финалния куплет.
Уж бодри малки букви се строиха,
но главните пропуснала съм май.
Неверни точки се засуетиха
на фразите ми да поставят край.
Пресякох радостта им подранила.
Ще сричам, докато усещам дъх.
Косата още не е подравнила
мечтата ми по мамещия връх.
© Светличка All rights reserved.
Поздрав, Светулче! 
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
