* * *
След теб ухае още стаята ми на любов,
кръговрат от спомени поражда зов,
да те загубя не, не съм готов,
без теб да тлея тихо в живота си суров...
Ще те създавам всяка нощ от спомена,
душата ми ще стене ранена и оголена,
ще шепна на пулсиращата тишина
от кръв опръскани молитвени слова...
... А далече от сърцето ми си вече ти,
на пристан нов с друг твориш мечти,
за утеха ми остави счупени следи,
които времето не ще да заличи...
И нека, щом прегърнеш го, да те боли,
да виждаш в неговите моите очи,
които с присмех шепнат истина една,
че по-долна си от улична жена...
Да те забравя обещавам на мига,
с вино, с песни и една жена,
на която с мойто Аз ще заплатя,
да бъде истинска, макар и за нощта.
кръговрат от спомени поражда зов,
да те загубя не, не съм готов,
без теб да тлея тихо в живота си суров...
Ще те създавам всяка нощ от спомена,
душата ми ще стене ранена и оголена,
ще шепна на пулсиращата тишина
от кръв опръскани молитвени слова...
... А далече от сърцето ми си вече ти,
на пристан нов с друг твориш мечти,
за утеха ми остави счупени следи,
които времето не ще да заличи...
И нека, щом прегърнеш го, да те боли,
да виждаш в неговите моите очи,
които с присмех шепнат истина една,
че по-долна си от улична жена...
Да те забравя обещавам на мига,
с вино, с песни и една жена,
на която с мойто Аз ще заплатя,
да бъде истинска, макар и за нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боян Дочев Всички права запазени
