След теб ухае още стаята ми на любов,
кръговрат от спомени поражда зов,
да те загубя не, не съм готов,
без теб да тлея тихо в живота си суров...
Ще те създавам всяка нощ от спомена,
душата ми ще стене ранена и оголена,
ще шепна на пулсиращата тишина
от кръв опръскани молитвени слова...
... А далече от сърцето ми си вече ти,
на пристан нов с друг твориш мечти,
за утеха ми остави счупени следи,
които времето не ще да заличи... ...