* * *
щом претопляме отново същите лъжи
и уж сме живи и пулсиращи души,
но сме по-различни аз и ти...
Пак лъжеш нови хора със старата лъжа
за бъдещето светло, за новата следа...
но вече аз не вярвам, остави ме затова
душата да изчистя, далеч да полетя..
...
А бях ти верен в годините приятел,
но ти не ме направи заслужил ни деятел
и сега под име ново с лъснат нов сурат
се каниш пак да ме натикаш в ад...
Но вече край, последните акорди спряха
на власа ни последен звуците замряха
и с разрешителното за развод
завинаги ще почна нов живот...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боян Дочев Всички права запазени