26.10.2021 г., 8:44 ч.

... 

  Поезия » Философска
357 0 0

Ще помълча, накрая на съдбата си.

И после ще говоря с вятъра...

Ще си постеля, в края на гората

и може да открия светлината.

 

Ще се обърна, ще запомня себе си.

И, може би, ще оправдая времето...

И може да обикна с устременост,

а може и да не осъдя бремето ...

 

Ще поговоря, в края на живота си,

когато в думите таи се смисълът.

И в дълги паузи ще запазя волята

да бъде моят ден описан! 

 

 

 

 

© Екатерина Спасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??