...
702
0
0
Ще помълча, накрая на съдбата си.
И после ще говоря с вятъра...
Ще си постеля, в края на гората
и може да открия светлината.
Ще се обърна, ще запомня себе си.
И, може би, ще оправдая времето...
И може да обикна с устременост,
а може и да не осъдя бремето ...
Ще поговоря, в края на живота си,
когато в думите таи се смисълът.
И в дълги паузи ще запазя волята
да бъде моят ден описан!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Спасова Всички права запазени
