* * *
През гората, по пътечка
крачи стара, стара мечка.
И с лапите си здрави,
тъпче дето, който свари.
Там зад малката рътлинка
стъпка мъничка калинка,
а пък ей зад онзи склон
стъпка даже боров клон.
Към реката тя върви,
хем върви, хем и ръмжи -
с нея случи се беда,
падна в кацата с меда,
че макар и стара вече,
лакомията й пречи.
Как попадна в гората,
кацата с меда в средата,
тъй и никой не разбра
вред из старата гора.
Пръв откри туй нещо сладко
не кой да е, а Мравко.
Мравките отвред събра,
вдигна чудна веселба.
Но разбраха и осите.
Те кога били са сити?
Долетяха мигом сто -
въъъъз, бъъъз и туй то.
Мравките отбой забиха,
в мравуняка си се скриха.
Ала случи се тогава,
Мечката оттам минава,
замириса й на мед
и с нрава си проклет
за меда да се пребори ,
тя реши и го и стори.
Но за миг не щеш ли ти,
бръмнаха рояк оси,
всяка жили, дето свари,
Меца никоя не жали!
Мята бързо Меца лапи,
по носа една я хапе.
В този миг залитна тя,
падна в кацата с меда.
***
През гората по пътечка
крачи стара, стара Мечка,
тръгнала е към реката
да изкъпе се горката
и с лапите си здрави
тъпчи дето, който свари.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Панайотова Всички права запазени
