3.05.2017 г., 0:08 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
537 4 9

 

Отсипи ми от тази тъга.
Нека я поделим, наполовина.
Всеки има "преди", но сега
нека всеки от другия взима.

Аз ти давам доброто от мен.
Ти ми дай нещо бяло от тебе.
Този свят е почти съвършен,
ако бъдеш за някой потребен.

Аз ти давам очи доброта,
две ръце и сърце овдовяло.
Ти ми дай своята тишина
и прегръдката си  – одеяло.

Отсипи ми от тази тъга...
По пръстта ще преливам от нея. 
Ще опитам да я погреба.
Ще опитам да я преживея.

Няма да я забравя... И ти.
От сълза ще възкръсва в очите.
Ще боли, ще боли, ще боли...
Ще ни връща назад във дните...

Но сега... остани така! 
Във душите ни толкова тихо е... 
Споделената ни тъга
е красива... 
Почти като в стихове.

 

 

 

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??