* * *
Отсипи ми от тази тъга.
Нека я поделим, наполовина.
Всеки има "преди", но сега
нека всеки от другия взима.
Аз ти давам доброто от мен.
Ти ми дай нещо бяло от тебе.
Този свят е почти съвършен,
ако бъдеш за някой потребен.
Аз ти давам очи доброта,
две ръце и сърце овдовяло.
Ти ми дай своята тишина
и прегръдката си – одеяло.
Отсипи ми от тази тъга...
По пръстта ще преливам от нея.
Ще опитам да я погреба.
Ще опитам да я преживея.
Няма да я забравя... И ти.
От сълза ще възкръсва в очите.
Ще боли, ще боли, ще боли...
Ще ни връща назад във дните...
Но сега... остани така!
Във душите ни толкова тихо е...
Споделената ни тъга
е красива...
Почти като в стихове.
© Павлина Соколова All rights reserved.
