* * *
813
0
0
И моля те, обичай ме,
поне сега,
сред цъфналите маргаритки на живота ми.
И моля те, подай ръка,
вземи ме с теб на дълго пътешествие.
И нека старите, порутени летища,
и тъжни гари със стени от спомени
да бъдат наш дом -
тих, но тъй обичан,
във който да се връщаме понякога,
когато мракът във душите ни се спусне,
и само любовта ни води като факла,
сред тъмните води на общите ни спомени…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Енея Ендимион Всички права запазени
