* * *

Nov 1, 2009, 9:24 PM

Poetry » Love

557 0 0

И моля те, обичай ме,

поне сега,

сред цъфналите маргаритки на живота ми.

И моля те, подай ръка,

вземи ме с теб на дълго пътешествие.

И нека старите, порутени летища,

и тъжни гари със стени от спомени

да бъдат наш дом -

тих, но тъй обичан,

във който да се връщаме понякога,

когато мракът във душите ни се спусне,

и само любовта ни води като факла,

сред тъмните води на общите ни спомени…

Please sign in with your account so you can comment and vote.