14.12.2009 г., 12:06

-----

548 0 0

Усещам ръката ти в моята,
така топла и нежна.
Чувствам дъха ти на шията си,
виждам усмивката
и блясъка в очите ти.

 

Каза, че ме обичаш -
истина ли бе?
Не знам - аз просто онемях.

 

Частичка от сърцето ми си взе,
отнесе я със себе си в нощта.
И след това остана празнота,
която трябва да запълня.

 

Но как се прави?
Аз не успях. Да, той
донякъде го направи.
Но ти се върна
и всичко се повтори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежина Бенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...