***
По-лесно е, когато си далече.
Тогава просто страдам в самота.
Горят крилата ми на тоя пламък вечен.
Боли, но знам - така е в любовта.
По-лесно е, когато теб те няма,
макар, затворя ли очи, си с мен.
Макар в сърцето ми да се отваря яма.
Боли, но знам - ще свърши този ден.
По-трудно е, когато съм със тебе
и търся мили думи да те оцветя.
И чувствам се напълно непотребен,
отнесен, смахнат, с половин душа.
Най-трудно е, когато те целувам.
Аз правилното място ли избрах?
По устните, лицето или другаде,
целувките ми носят само грях.
Най-трудно е, когато се обичаме.
Не стига за това един живот.
Безкрайност трябва, иначе ще тичаме,
прегърнати, побъркани, до гроб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венелин Недялков Всички права запазени
