***
По-лесно е, когато си далече.
Тогава просто страдам в самота.
Горят крилата ми на тоя пламък вечен.
Боли, но знам - така е в любовта.
По-лесно е, когато теб те няма,
макар, затворя ли очи, си с мен.
Макар в сърцето ми да се отваря яма.
Боли, но знам - ще свърши този ден.
По-трудно е, когато съм със тебе
и търся мили думи да те оцветя.
И чувствам се напълно непотребен,
отнесен, смахнат, с половин душа.
Най-трудно е, когато те целувам.
Аз правилното място ли избрах?
По устните, лицето или другаде,
целувките ми носят само грях.
Най-трудно е, когато се обичаме.
Не стига за това един живот.
Безкрайност трябва, иначе ще тичаме,
прегърнати, побъркани, до гроб.
© Венелин Недялков All rights reserved.
