30.10.2010 г., 18:06

* * *

1.2K 0 8

Аз съм вятърът.

Пеперудена ласка

по твойто чело  уморено.

 

Аз съм водата.

Задъхана роса

по твоите устни червени.

 

Аз съм слънцето.

Макове искрящи

по твоето тяло горещо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, г-н Иванов! Радвам се, че сте разбрали, защо съм пропуснала тази стихия огънят!
  • Добре казано, без огън някак по-ми харесва. Така е по-живително. Поздравления!
  • Пропуснах го огъня Шемет, защото трябваше да го сложа в графа " еротични " и забранено за деца под 18 години.
  • Де е огънчето по земята....
  • Радвам се, че ти харесва! Благодаря, Симо!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...