***

15.07.2009 г., 11:00 ч.

Поезия

571 0 3

Питаш ме, кога за теб ще имам време,

а ти за мене имаш ли, кажи?

В забързаното ежедневие

винаги се разминаваме с теб, нали?

Поспри за малко в своя бяг.

Седни до мен и отдъхни си.

Затвори очи и в мислите

с мене на пътешествие тръгни.

Виж колко красиво е тук, във Венеция.

лощадът осеян е с гълъби цял.

В гондолата малка с томче поезия

гондолиерът своята песен е запял.

От там да отидем в Виена, при Щраус,

където синият Дунав звучи.

И с файтон по паветата

да се разходим сами.

О, ето Париж ни очаква.

Нощ е и всичко блести.

Хайде качи се с мене на Айфел на кулата,

нека погледнем града с други очи.

Сега да се върнем в България.

Сред рози и зрели жита,

обичай ме тук и сега!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Rimoza (Кръстина Тодорова)

2009-12-31T15:04:02+02:00

Прекрасна разходка, всеки би си я пожелал...
Пожелавам сбъднати мечти!
ЩАСТЛИВА 2010 ГОДИНА! БЪДИ!
romans (Звезделина Василева)

2009-07-15T17:21:03+03:00

Понякога е нужна просто за забавление. Благодаря че прочете стиха ми.
ruba (Руми Бакърджиева)

2009-07-15T14:15:02+03:00

Нужна ли е цялата тази разходка, ако искаш да бъдеш обичана тук и сега? Макар че хич не лошо човек да поразгледа света... Поздрави!