Jul 15, 2009, 11:00 AM

*** 

  Poetry
513 0 3

Питаш ме, кога за теб ще имам време,

а ти за мене имаш ли, кажи?

В забързаното ежедневие

винаги се разминаваме с теб, нали?

 

Поспри за малко в своя бяг.

Седни до мен и отдъхни си.

Затвори очи и в мислите

с мене на пътешествие тръгни.

 

Виж колко красиво е тук, във Венеция.

лощадът осеян е с гълъби цял.

В гондолата малка с томче поезия

гондолиерът своята песен е запял.

 

От там да отидем в Виена, при Щраус,

където синият Дунав звучи.

И с файтон по паветата

да се разходим сами.

 

О, ето Париж ни очаква.

Нощ е и всичко блести.

Хайде качи се с мене на Айфел на кулата,

нека погледнем града с други очи.

 

Сега да се върнем в България.

Сред рози и зрели жита,

обичай ме тук и сега!

 

 

 

 

© Звезделина Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасна разходка, всеки би си я пожелал...
    Пожелавам сбъднати мечти!
    ЩАСТЛИВА 2010 ГОДИНА! БЪДИ!
  • Понякога е нужна просто за забавление. Благодаря че прочете стиха ми.
  • Нужна ли е цялата тази разходка, ако искаш да бъдеш обичана тук и сега? Макар че хич не лошо човек да поразгледа света... Поздрави!
Random works
: ??:??