19.02.2007 г., 9:17

А аз ти подарих...

1.1K 0 2

  Безпътен път, земя огромна,
  а аз ти подарих сърцето си.
  Безкраен миг, съдба бездомна,
  а аз ти подарих небето си.


  Безлюден ден, море безмерно,
  а аз ти подарих мечтите си.
  Безлунна нощ, небето черно,
  а аз ти подарих очите си.


  А ти сега до мене не вървиш
  и за ръка не ме държиш.
  Без теб аз може би ще онемея,
  но някак си ще оцелея,
  в душата песен пак ще пея.
  А ти без мен не ще успееш
  живота свой да изживееш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кая Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...