Безпътен път, земя огромна,
а аз ти подарих сърцето си.
Безкраен миг, съдба бездомна,
а аз ти подарих небето си.
Безлюден ден, море безмерно,
а аз ти подарих мечтите си.
Безлунна нощ, небето черно,
а аз ти подарих очите си.
А ти сега до мене не вървиш
и за ръка не ме държиш.
Без теб аз може би ще онемея,
но някак си ще оцелея,
в душата песен пак ще пея.
А ти без мен не ще успееш
живота свой да изживееш!
© Кая Всички права запазени